Когато за първи път отидох в Италия - на карнавала във Венеция, ме порази колко са показни тамошните хора, които величествено се носят по понамирисващите улици в разкошни костюми от скъпи материи и извезани с мъниста, скрити зад маски, и се снимат с туристи като мен, безплатно. Разказаха ми, че някои от костюмите са много скъпи, затова се вземат под наем. Разбрах, че го правят за удоволствие...
А старата Венеция – да, личи си, че са „примъквали” много съкровища от цял свят, но градът бавно загива, потъвайки сантиметри надолу всяка година, затова е добре човек да го посети преди да е станало късно. Обикалях до изнемога, подбрах няколко „екземпляра” муранско стъкло и си казах, че няма защо да се връщам отново. Е, оттогава вече няколко пъти го посещавах.
След това посетихме Верона и ме порази следната постановка – стара каменна улица, на нея - къща с ръждясала ограда, със заден двор зад оградата, обърнат към улицата, без врата към къщата, а вътре подредени на постаменти три стари и красиви статуи на жени, и една чешмичка по средата, от която се процеждаше мързеливо водна струйка. В съзнанието ми се стрелна въпроса: „Дали някога в България някой е поставил три статуи, ей така, просто за красота, и то в предния си двор, а не в задния (който беше леко тревясал между паветата, характерно мръсничък 
) ? Защо хората тук живеят заради красивото, а хората в България просто се опитват да оцелеят?”
След няколко дни обиколки усетих, че нещо ми липсва, нещо ми убягва. След кратък размисъл установих, че нищо не дразни естетическото ми чувство, дори умерената мръсотия и признаци на старост по къщите. Бродейки без посока, докато зяпах по витрините, разбрах, че стремежът към визуална хармония е част от душевността на италианците и затова дори витрините на магазините за сапун (още ги нямаше тук) са толкова приятни за окото.
По-късно, в Торино, ми казаха,че в Италия дизайнът е индустрия, че там има около 150 000 дизайнери и архитекти. Само за сравнение, в България имаше около 5000 работещи архитекти, броят на дизайнерите едва ли е известен някому...
За италианците – първата ми среща с италианския темперамент беше като знак с какво ще се занимавам години след това, но в тогавашния момент нямаше как да се досетя... На връщане от една командировка в Испания имахме четири часа престой на летище „Линате” близо до Милано. Естествено, решихме да използваме времето, за да разгледаме центъра на града и да стигнем до Миланската катедрала (Ил Дуомо). След като излязохме от метрото, направихме си снимки на фона на този величествен паметник, заедно с гълъбите на площада, и всеки се пръсна по магазините. Аз не минах пеша и пет минути път и се стреснах от много силна караница. Пред мен имаше помещение, явно магазин, което ремонтираха. Железните щори на витрината бяха спуснати донякъде, а като се понаведох от любопитство видях вътре двама мъже в работни гащеризони, качени всеки на стълба, опряна на стената, които усилено жестикулираха и спореха помежду си, така че се чуваше надалеч по улицата. За какво – не говорех италиански, не разбрах, но си казах – сцена като на кино - двама без видима горна част на тялото, почти увиснали във въздуха, си крещят посред широк булевард и никой не се впечатлява. Явно тук е нещо нормално, хората са други ...:) По-приказливи, по-темпераментни от нас, забавно...
Логично, когато десетина години след това кацнах на Малпенса (около 60 км от Милано) една много мрачна и дъждовна утрин, твърде ранен полет на Ал Италия, и се успокоявах, че имам два часа да си дремна в автобуса до Торино, тъй като ме чакаше напрегнат ден, не познах Разположих се удобно на седалката, затворих очи и за минути се унесох безпаметно, след което младата италианка зад мен започна да говори по мобилния си телефон...около 40 мин, само с кратки паузи, докато набере поредния номер или събеседникът и отсреща се изкаже накратко. Тя слезе преди мен, но междувременно две възрастни двойки италианци, които се настаниха на съседни седалки отпред, оживено си бърбореха помежду си, после и шофьорът се намеси и тръгна един безкраен диалог, а навън така приспивно ръмеше...
Когато слизах, вече си говореха само шофьорът и възрастната дама, беше изминал повече от час от началото на пътуването от Малпенса до Торино (около 60 км) по магистрала. Водафон няма скоро да фалира 
РИМ
Обичам Рим. По хиляди причини – той е голям град, но има стар център, който можете да обходите пеша; продават страхотен сладолед на всяка крачка; по-топло е от София с около 10-ина градуса и времето обикновено е слънчево; архитектурата не просто ти спира дъха, а те завладява така, че преко сили продължаваш и до следващия ъгъл, защото не знаеш какво се крие зад следващата фасада; окуражават жените да изглеждат добре; по магазините има дрехи, направени с вкус; струва си да хапнеш пица, дори да не си много гладен; научаваш се да пиеш кафе заради кафето; има страхотни малки ресторантчета, където да опиташ прилично италианско вино, да хапнеш паста „арденте” или нещо морско...Това е градът с хиляди лица, където красотата във всичките и форми, присъства и е на почит, където може да се живее „dolce vita”.
ИТАЛИАНЦИТЕ и ИТАЛИАНКИТЕ
При първата разходка из пазарните улици, може би ще Ви направи впечатление, че има повече магазини за мъжка мода, отколкото за дрехи за дамите . А че мъжете по улиците се грижат за външността си, няма как да не забележите. Хората са добронамерени и услужливи, защото са свикнали с туристи, които постоянно се губят. Италианците са весели и много музикални, знаят как да празнуват и да се радват на живота.
Препоръки за ТРАНСПОРТ:
От София пътуване със самолет. Кацането е на Фиумичино, откъдето има бърз влак до жп гарата на Рим – Термини – 11 евро. Тук има множество прилични хотели на средна цена – от 30 до 45 евро нощувка със закуска на човек в двойна стая. Центърът е на 15-20 мин пеша, а с метро – 2-3 спирки. Цената на билет е 1 евро за пътувания в рамките на 75 мин, вкл. автобус и метро в комбинация.
ХОТЕЛИ:
Определено около Термини или в близост до Ватикана, за да е удобно да се разхождате пеша.Има огромно количество хотели, но е добре да се консултирате с травъл агент ( с Лале Тур ), за да получите по-добра цена и да изберете приличен изпитан хотел.
СЕЗОН:
Пролетта – от началото на март до края на май; от средата на септември до средата на ноември; моля, не експериментирайте да посещавате Рим през лятото (юли и август), правила съм го и почти припаднах от жега;
ДРУГИ ПРЕПОРЪКИ:
Когато се разхождате, не носете в себе си документи, а само малки суми в брой. Обяд може да струва 15-20 евро на човек в ресторант, таксите за посещения в музеи започват от 4 евро, Ватиканът (14 евро), Форумите и Колизеума (11 евро), малка бутилка минерална вода в центъра – 1.50 – 2.50 евро; чадър (ако завали изведнъж) – 3-5 евро; транспорт – до 4 евро на ден;